Цветните еко торбички…

Здравей Алекс, би ли ни се представила с две думи?

Здравейте, казвам се Александра. Шиенето ми е хоби. Завършила съм журналистика и с това се занимавах над 12 години, имам момченце на две години и половина.

Проектът „Еко торбички за всеки ден“ е твоя инициатива – откъде тръгна тя и как се запали по каузата?

Идеята за торбичките се появи в труден момент за моето семейство. Тогава аз още не умеех да шия, помолих майка ми да създава моделите, а аз търсех варианти в София за продажбата им. По същото време се запознах с философията на Хранкооп София и станах част от организацията. Реално, това бяха хората, които ме подкрепят буквално от първия ден и продължават до сега, близо 7 години. Безкрайно съм им благодарна за доверието! А за самата идея – роди се лесно, защото винаги съм имала добрия пример у дома – торбичките ни за пазар бяха единственият вариант да си донесеш продуктите от магазина, не познавах друг.
Любопитно е, че тогава още го нямаше това масово говорене по темата, сега е мода и се експлоатира всекидневно. А на мен ми се наложи да пускам анкети сред приятели, да обикалям из града, за да видя продават ли някъде подобни торбички, как изглеждат, от какво са направени, изобщо нямаше и толкова голямо предлагане онлайн, както е в момента.
Беше просто малка симпатична ниша, в която заживях в свободното си време, защото тогава още се занимавах с моята професия.
След като мама почина и малко след раждането на детето ни, реших, че е време за промяна и в кариерата. Сега определено отделям повече време на шиенето.

Според теб отговорността за опазването на природата лична ли е или на цялото общество?

Едновременна е, бих казала. Личната ни отговорност и отношение към природата е нашият принос – добър или лош и към обществото. То самото не е нещо абстрактно. Не обществото ходи да цапа и руши. Правят го хората. Ние правим десетки избори всеки ден – от това в какво ще изпием кафето си или пренесем обяда, дали ще сложим памперс на детето си или многократни пелени, ще се сетим ли да пъхнем няколко торбички в раницата си рано сутрин, за да напазаруваме привечер. Ако има нещо, което да се превръща в „общо“, то това е личният пример, който даваме и крайният резултат от нашите всекидневни решения. Те влияят на всички. Не може да бягаме от отговорност и да виним другите.

Кое е по-важно – потребителският избор или законодателните ограничения?

Доста години превеждах на „човешки език“ всякакви законодателни идеи. Изхабих тонове нерви и днес разполагам с нищожно количество вяра, че реалността се променя със закони. Хубаво е да ги има, но те сами по себе си нищо не значат, ако някой не следи за спазването им и ако ние като общество наистина не пожелаем да се променим. Потребителският избор вече се променя, но се случва бавно и тромаво. Сега минаваме през модата да си еко, био и какво ли още не. Стил на живот, който въобще не бива да влиза в подобни помпозни категории. Вярвам, че скоро и това ще отмине и едва тогава ще започне естественият и нормален разговор. Придава се ненужна рекламна стойност на неща, които бяха напълно естествени години наред – да хапнеш чисто отгледани домати, да си напазаруваш в мрежичка, да си събираш кофичките от мляко за разсад например, да върнеш бутилките от бира в магазина, да префасонираш стара дреха в нова, да вземеш назаем нещо, вместо да си го купиш.
Аз съм на 34 и това беше част от моето детство.
Може би е време да зарежем компютрите, тоновете зелени идеи, които ни заливат от там и просто да поговорим със своите родители и баби, да ги попитаме те как са се справяли.
Да живееш природосъобразно и да се храниш с чиста храна не бива да бъде лукс.

Смяташ ли че дребният бизнес в България е еко-ориентиран?

Да. Има все повече морални и чисти идеи, които виждат бял свят. Доказателство за това са и  фермерските пазари на Кооперация Хранкооп, които се провеждат в София, Банкя и Добрич всяка седмица. Там наистина можеш да се запознаеш със страхотни производители, които с чиста съвест във всеки един момент могат да отговорят как са опазили черешите или доматите си. На линия са за внезапно посещение в стопанствата си. От там насетне е грижа на потребителя да разпита за всичко друго, което му е важно и да прецени на кого да се довери. Но извън тази сфера, която ми е по-позната, всички виждаме куп предприемачи, които просто живеят за деня и експлоатират модерното в момента зелено мислене. На думи никой от нас не симпатизира на подобно отношение, но ако не внимаваме, всички ставаме негови донори (и дори жертви). В крайна сметка винаги най-ефективни се оказват простите решения, изпитани от поколенията, а не скритите в лъскава опаковка и поднесени на безумна цена.

Кажи ни една твоя зелена мечта?

Може би ще те изненадам, но нямам зелена мечта. Вярвам, че е напълно естествено да бъдем разумни в потреблението си, да
мислим за поколенията след нас и да внимаваме какво слагаме на трапезата си. Отделна тема е защо толкова трудно ни се получава напоследък. Нито в „Еко торбички за всеки ден“, нито в „Шареното павилионче“, обяснявам на хората как трябва да живеят по-зелено. Това, което правя е да предлагам решения за конкретни проблеми от ежедневието им, доколкото ми стигат уменията и вдъхновението.

Еко торбички ще може да закупите от Александра на щанда на БВО по време на фестивала.
Интервюто взе: Марина Васильовска

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *